Институтът за космически изследвания и технологии при БАН разработва оранжерия за Марс, информира
Агенция "КРОСС". Целта и е да се проследи как в космически условия израстват растения, развиват се нормално и служат за храна на космонавтите.
Българските учени разработват трето поколение на българската космическа оранжерия "Свет"." Тя има доста дълга история и е летяла повече от десет години в космоса. Още през 80-те години по програмата "Интеркосмос" български учени са поканени да участват в разработването на биологична система за осигуряване живот на космонавтите при техните дълготрайни полети. Първият дълготраен полет е до най-близката планета Марс.
"Трябваше да се разработят отделните звена на една такава биологична система, в която, както на земната биосфера, става естествен кръговрат на веществата. Космонавтите не могат да си вземат достатъчно количество храна, въздух, вода. Това трябва да става така, както на земята, както е свикнал човек и се е приспособил", разказа доц. Таня Иванова пред Дарик.
"На нашите учени са възложили разработката на звеното "Висши растения". Имало е още звено "Низши растения" и "Животни". Това не е било случайно, защото те имат 20-на години успехи в космическото приборостроене. Опитите да се правят оранжерии са свършвали безуспешно дотогава. Дори се е смятало, че растенията не могат да се развиват в безтегловност. Те толкова са свикнали 4 милиона години към земното притегляне, че нямат висша нервна дейност, както хората и кучетата, които могат да се приспособят към безтегловността. Такива опити са правени с години на земята", каза още тя.
Доц. Иванова разказа, че са разработили оранжерия с автоматично следене на параметрите на средата, с микропроцесор - малка компютърна система. В това им е помогнал Институтът по кибернетика към БАН. Българската оранжерия е изстреляна като щатна апаратура на един от модулите на орбиталната станция "Мир" и работи 10 години безотказно, припомни Таня Иванова.
"Отначало започнахме със зеленчукови култури. Първо, защото сме известен зеленчукопроизводител, поне бяхме. Второ, защото те имат по-краткотраен вегетационен цикъл и след 30 дни може да се консумират без някаква специална преработка. А и на космонавтите най-много им липсваше витаминозна добавка към храната. Те консумират консервирана храна, тя не е вкусна и бързо омръзва, а и губи и витамините си с времето", разясни тя.
Космонавтите много са харесали работата с оранжерията, защото в тази техногенна обстановка, в която те живеят и работят, въздухът им не е приятен дори на мирис. В него са констатирали повече от 400 вредни примеси, защото се поддържат само основните съставки на въздуха на екипажа. А основното предназначение на растенията е да поглъщат въглеродния двуокис и да възстановяват кислорода в средата, която дишат космонавтите, с помощта на фотосинтезата. И третият, главно психологически ефект е, когато те са гледали как се развива оранжерията.
Второто поколение на космическата оранжерия е разработено с финансиране от НАСА. В него нашите учени са успели да получат пшеница. Сега се разработва трето поколение. Вече е доказано, че растенията могат да се използват, да се развиват нормално и да се използват биологичните системи. Но трябва да се развиват технологиите, да се развиват големи площи промишлени оранжерии.
"Най-много работим в системата в листната зона. Правим мониторинг на всички параметри, дори на физиологичните параметри, за да следим здравето на растенията. Така, както на хората се мери температурата, кръвното налягане, така и ние мерим на растенията. Те имат подобни параметри", заяви Иванова.
В оранжерията ще има всички видове култури, които са нискостеблени и които са с по-кратък цикъл на развитие. Вече е направен подобен експеримент. Например имитира се полет до Марс и там в модули, които технологично отговарят на тези, които ще летят в станцията до Марс, е влязъл 6-членен екипаж. Устроена е 3 кв. метра оранжерия и в нея са засадени, освен салати и лук, репички. За първи път е доказано, че кореноплодни могат да се развиват, независимо че няма гравитация. Използвано е свойство на растението - осмоза, при което към корена се спускат хранителни вещества. Отглеждани са още дребни домати тип "чери", ягоди, чушки. Най-новото за оранжерията е системата за осветление. По - рано осветлението се е осъществявало с флуоресцентна светлина и с лампи, които са много ненадеждни. Сега има светодиодно осветление. На растенията не им трябва целия спектър на светлината, това е губене на енергия, а им трябва само примерно червена светлина, за да се фотосинтезират и само синя, за да се ориентират по нея и да растат, посочи доц. Иванова. Така ще могат да се създадат оранжерии с големи площи и да се направят трансфери към земните оранжерии. За оранжерията нашите учени ще търсят програми и проекти, в които да се включат, защото нямат средства.
Източник:
www.cross.bg
