„Човекът, който сякаш е дарен от Бога със забележително чувство за красота и хармония, с талант за градеж на мостове, носещи белезите на традициите и модерното за онова време”. С тези думи акад. Ячко Иванов, председател на Научно-техническия съюз по строителство в България, председател на Международния научен комитет, и член на комисията по Регистъра в Камарата на строителите в България, откри тържественото честване на 210 години от рождението на забележителния майстор строител Никола Иванов Фичев, останал в историята на България като Кольо Фичето. Събитието, състояло се във Варна, бе организирано от КСБ, НТС по строителство в България, ВСУ „Черноризец Храбър”, КИИП национална колегия – Варна, ОП на КСБ – Варна и Териториалната организация на научно-техническите съюзи в града. Медиен партньор бе вестник „Строител”.
Акад. Иванов представи кратка хронология на изключителното строително дело на майстор Кольо Фичето, стартирало на 15 май 1836 г., когато е осветен търновският храм „Св. Николай”, завършен от майстора след заболяването на дотогавашния му строител Иван Дардата. „С тази паметна дата се свързва биографията на Кольо Фичето, защото за всички в Дряново вече е станало ясно, че той е голям майстор”, отбеляза акад. Иванов.
От 1842 до 1844 г. Кольо Фичето изгражда търновския храм „Свето рождество Богородично”, като с него поставя началото на своята самостоятелна работа. В този храм за първи път е приложена характерната за майстора извивка на корниза, която в литературата и днешната българска архитектура е известна като „двойно извита фичевска кобилица”. Основният материал в постройката е камък, при оформянето на фасадите е приложен центризмът. Постройката е подчертано представителна, с удивителна хармония в пропорциите и с богата, но ненатрапваща се украса.
С цялата си дейност в областта на църковното строителство Кольо Фичето десетилетия наред е водещ строител на Търновград. Плод на тази дейност са храмът „Св. Димитър” в Килифаревският манастир – 1846 г., храмът „Успение Богородично” в Пирсово, същата година, събореният храм „Св. Троица” – 1847 г. и др.
В построената през 1851 г. дряновска куполна църква „Св. Никола” майсторът за последен път използва дървото. С нея и с удивителните куполни сгради на храмовете „Св. Марина” във Велико Търново и „Св. Троица” в Свищов той категорично се налага като талант в национално представителните за времето си куполни сгради. Изумителен е и храмът „Св. Никола” в Горна Оряховица, както и черквата „Св. Константин и Елена”, построена през 1872-73 г. В нея за първи път Кольо Фичето увеличава прозоречните площи в основната част на сградата, като така постига усещане за простор, изтънченост и елегантност.
С построяването на Къщата с маймунката във Велико Търново през 1848 г. започва другият дял от строителството на майстора – жилищното строителство. В известната постройка за първи път Кольо Фичето оформя дърворезбения таван с формата на слънце. През 1859 г. той строи дома на иконом Васил в Дряново, където за първи път в приземието поставя пространства, предназначени за магазини. С реализирането на двете къщи строителят демонстрира разностранните си умения и богатия си опит, давайки принос в областта на жилищната ни възрожденска архитектура, превръщайки се в неин родоначалник.
Дело на Кольо Фичето е и стопанската сграда Хана на хаджи Никола Минчев, където постройките са нестандартни, интелигентно и рационално решени, майсторски изградени на стръмния терен над река Янтра.
Друг шедьовър на дряновския майстор е административната сграда на новия конак в Търново. Тази сграда е смятана за класически строеж на българската архитектура.
Друга голяма област, където се проявява строителният гений на Кольо Фичето, е мостостроенето. Той ръководи строителството на моста в Дряново, на моста в Севлиево, на моста над река Веселина до Йовковци, покрития мост в Ловеч, който е уникален с реализирания преход над реката и покритата търговска улица, на мост над река Янтра при Бяла, смятан за най-изящния каменен мост в българската архитектура и мостостроенето. В първите си съоръжения Кольо Фичето е следвал гърбатата форма, а при следващите е реализирал първите построени у нас съвременни европейски мостове с право улично платно.
Акад. Иванов разказа интересни подробности за личния живот на великия майстор, който на 24 години се жени за своята любима Маринка, с която имат 7 деца. От спомените на неговия внук ген. Иван Фичев е известно, че Кольо е бил мълчалив, спокоен и разсъдлив човек и силно вярващ християнин. Кольо Фичето е бил изключително честен човек и е дарявал пари на бедни и брашно на вдовици. Едва 10-годишен започва да учи строителния занаят и постепенно към 26-ата си година израства като майстор. Негови учители са били безименни пътуващи дряновски майстори, от които научава вековните строителни техники. С получените знания от практиката за свойствата на дървото, камъка, свързващите вещества и терените и за възможностите на тяхното практическо приложение, той е компенсирал знанията по история и теория на архитектурата, и по теория и организация на строителното производство и на строителното изкуство.
Акад. Иванов цитира известния български историк Николай Генчев, който отбелязва: „В творчеството на дряновския майстор се синтезират българските строителни традиции от Средните векове, потребностите на новия гражданин от епохата на Възраждането и модерните европейски тенденции в строителството, за да очертаят една трайна перспектива в бъдещото развитие на българския стил в архитектурата.”
Акад. Иванов представи кратка хронология на изключителното строително дело на майстор Кольо Фичето, стартирало на 15 май 1836 г., когато е осветен търновският храм „Св. Николай”, завършен от майстора след заболяването на дотогавашния му строител Иван Дардата. „С тази паметна дата се свързва биографията на Кольо Фичето, защото за всички в Дряново вече е станало ясно, че той е голям майстор”, отбеляза акад. Иванов.
От 1842 до 1844 г. Кольо Фичето изгражда търновския храм „Свето рождество Богородично”, като с него поставя началото на своята самостоятелна работа. В този храм за първи път е приложена характерната за майстора извивка на корниза, която в литературата и днешната българска архитектура е известна като „двойно извита фичевска кобилица”. Основният материал в постройката е камък, при оформянето на фасадите е приложен центризмът. Постройката е подчертано представителна, с удивителна хармония в пропорциите и с богата, но ненатрапваща се украса.
С цялата си дейност в областта на църковното строителство Кольо Фичето десетилетия наред е водещ строител на Търновград. Плод на тази дейност са храмът „Св. Димитър” в Килифаревският манастир – 1846 г., храмът „Успение Богородично” в Пирсово, същата година, събореният храм „Св. Троица” – 1847 г. и др.
В построената през 1851 г. дряновска куполна църква „Св. Никола” майсторът за последен път използва дървото. С нея и с удивителните куполни сгради на храмовете „Св. Марина” във Велико Търново и „Св. Троица” в Свищов той категорично се налага като талант в национално представителните за времето си куполни сгради. Изумителен е и храмът „Св. Никола” в Горна Оряховица, както и черквата „Св. Константин и Елена”, построена през 1872-73 г. В нея за първи път Кольо Фичето увеличава прозоречните площи в основната част на сградата, като така постига усещане за простор, изтънченост и елегантност.
С построяването на Къщата с маймунката във Велико Търново през 1848 г. започва другият дял от строителството на майстора – жилищното строителство. В известната постройка за първи път Кольо Фичето оформя дърворезбения таван с формата на слънце. През 1859 г. той строи дома на иконом Васил в Дряново, където за първи път в приземието поставя пространства, предназначени за магазини. С реализирането на двете къщи строителят демонстрира разностранните си умения и богатия си опит, давайки принос в областта на жилищната ни възрожденска архитектура, превръщайки се в неин родоначалник.
Дело на Кольо Фичето е и стопанската сграда Хана на хаджи Никола Минчев, където постройките са нестандартни, интелигентно и рационално решени, майсторски изградени на стръмния терен над река Янтра.
Друг шедьовър на дряновския майстор е административната сграда на новия конак в Търново. Тази сграда е смятана за класически строеж на българската архитектура.
Друга голяма област, където се проявява строителният гений на Кольо Фичето, е мостостроенето. Той ръководи строителството на моста в Дряново, на моста в Севлиево, на моста над река Веселина до Йовковци, покрития мост в Ловеч, който е уникален с реализирания преход над реката и покритата търговска улица, на мост над река Янтра при Бяла, смятан за най-изящния каменен мост в българската архитектура и мостостроенето. В първите си съоръжения Кольо Фичето е следвал гърбатата форма, а при следващите е реализирал първите построени у нас съвременни европейски мостове с право улично платно.
Акад. Иванов разказа интересни подробности за личния живот на великия майстор, който на 24 години се жени за своята любима Маринка, с която имат 7 деца. От спомените на неговия внук ген. Иван Фичев е известно, че Кольо е бил мълчалив, спокоен и разсъдлив човек и силно вярващ християнин. Кольо Фичето е бил изключително честен човек и е дарявал пари на бедни и брашно на вдовици. Едва 10-годишен започва да учи строителния занаят и постепенно към 26-ата си година израства като майстор. Негови учители са били безименни пътуващи дряновски майстори, от които научава вековните строителни техники. С получените знания от практиката за свойствата на дървото, камъка, свързващите вещества и терените и за възможностите на тяхното практическо приложение, той е компенсирал знанията по история и теория на архитектурата, и по теория и организация на строителното производство и на строителното изкуство.
Акад. Иванов цитира известния български историк Николай Генчев, който отбелязва: „В творчеството на дряновския майстор се синтезират българските строителни традиции от Средните векове, потребностите на новия гражданин от епохата на Възраждането и модерните европейски тенденции в строителството, за да очертаят една трайна перспектива в бъдещото развитие на българския стил в архитектурата.”
Източник: вестник Строител
